Остават по-малко от два месеца до предсрочните парламентарни избори, а сякаш политическа кампания липсва. Само месец преди старта на официалната предизборна надпревара, в която ще ни залеят плакати, клипове и митинги, българският политически елит не прави никакви усилия за сериозен разговор с избирателите.

Високите идеали на класическите теории за демокрацията отдавна функционират само като интелектуални преживявания, а не като постижими цели. Общата воля и властта на суверена са непостижими очаквания, от които дори да се откажем, няма да изгубим нищо повече от морална поза. Да, демокрацията е преди всичко метод за избиране на управляващ елит и каквито и мотиви да влагаме в собственото си политическо участие в крайна сметка финалният продукт от него е точно това. И това прави изборите особено важни. И кампанията също. Кампанията е своеобразен разговор, в който политиците ни питат какво искаме, ние им отговаряме и след това те ни предлагат начините за неговото постигане. След което ние гласуваме за най-примамливото, интересното, реалистичното и т.н. предложение и избираме неговите носители.

Видно е, че за да се случи ефективно този процес, са необходими няколко условия:

Първо, да знаем какво искаме. Не като отделни индивиди, а като общност. Това означава сериозен политически разговор помежду ни, в който да се изговорят и договорят параметрите на политическия свят, в който живеем. Да си поставим въпроси и да потърсим отговори за поредица от общи цели и начините за тяхното постигане чрез властта. Нашето общество има нужда от връщането на политиката в центъра на социалните отношения – но не в нейната профанизирана версия, в която “кметът хваща софийския питон”, а “държавата е безчувствена към ловешкия леопард Алонсо”, в която нашият е “пич”, а другият “боклук”.

Второ, да казваме какво искаме, което означава активност. И ако сме достатъчно запознати с теорията и практиката на съвременните демокрации, ще си дадем сметка, че активността в рамките на вота е много по-силен и ефективен инструмент отколкото площадното кресчендо. Просто моделът така работи.

Трето, политиците следва да могат да формулират общи цели и да предлагат начините за тяхното постигане. Това означава да притежават авторитет и да бъдат подготвени. Те имат интерес от този сериозен разговор, защото чрез него биха могли да увеличат най-дефицитния си ресурс – доверието, което от своя страна да им гарантира власт. То се постига именно чрез дебат за формулиране на позитивни политически цели, а не чрез демонстрации на задоволство от това, че недостойнството на противника е по-голямо от собственото.

Защо представителите на политическия ни елит отказват да правят сериозна кампания? Едната хипотеза е, че техните властови позиции не са функция на разговора им с избирателите, а на договорки в задимени кабинети и луксозни хотели. Втората хипотеза е, че просто не могат да го правят, не знаят как.
Вероятно истината е по средата.

Ясно е, че кампания се прави, защото без нея не могат да се постигнат добри резултати на избори, а без тях няма политическа власт. Натрапчивото усещане обаче е, че тази кампания се случва далеч от очите на избирателите. На този етап ние не сме участници в разговора за властта.. Не е трудно да се прогнозират и кои ще са основните теми, които ще бъдат поставени на публична дискусия по време на кампанията, кои ще са главните предмети на разговор между политици и избиратели:

Тема 1: Ние сме в катастрофа – кой е виновен. Това е вечната тема. И в тази надпревара май вече невинни не останаха. Тема 2: Кой открадна повече. В това състезание обикновено мезонетът на нашия човек е несравнимо по-малък от вилата на противника. Тема 3: Гласувайте за нас, иначе ще дойдат лошите. Сякаш тук не става въпрос за управление, а за драматичен армагедон.

Това е равнището на комуникация между кандидати и избиратели от доста време. Такава комуникация превръща видимата част на кампаниите в упражнение по създаване на тревожност и паника, а политическите отношения почти изцяло са белязани от ненавист и арогантност. На този фон усмихнатите лица от плакатите изглеждат нелепо, а фразата “всички осъзнаваме необходимостта от спешни реформи” предизвиква отговор, от който би се засрамил дори Христо Стоичков. Това може и да е разговор, но със сигурност не е политически. Но от него ще произтече резултат, който е политически. Ето защо е важно какво и как си говорим преди и по време на избори. На българското общество е нужна смислена, диалогична и рационална предизборна кампания, за да подчиним политическите резултати на политическо мислене, а не на емоции. И ако ние, избирателите, не го поискаме, политиците няма да ни го предложат.

*Авторът е политолог, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4236341