Липсата на управленска хомогенност породи разминаването межд ГЕРБ и РБ за пенсиите

Скандалите около неслучващата се пенсионна реформа ни препращат към политологичната книжнина. Там понятието реформа се дефинира като последователност от управленски действия, чрез които се влияе върху ефективността и подобряването на дейността на дадена институция или система.

В българския политически процес под реформа се разбира магическо заклинание, чието непрестанно повторение по медиите следва да провокира метафизичните енергии (ретроградния Меркурий напр.) или да хипнотизира емоционално нестабилната публика.

Първата дефиниция е характерна за модерните общества, в които политиката е рационална дейност. Второто разбиране е характерно за предмодерните общества, в които почти няма разлика между политиката и шаманизма.

За да се случат реформите, са необходими няколко условия: Висока степен на легитимност на политическия елит, която да произведе достатъчно доверие за реализирането на непопулярни политики. Наличие на ясна програма и стратегия с конкретен план за действие. Висока степен на съгласие както в рамките на правителството, така и между него и парламентарното мнозинство. Добре подготвени кадри (и политически, и управленски).

Каква е настоящата ситуация? Управляващите се опитват да компенсират ниското доверие с популистки фойерверки. Достатъчно е да си припомним за „реформаторските мерки” на здравния министър д-р Москов.

Т.нар „програмна декларация”, под която се подписаха партиите от управляващото мнозинство, продължава да си стои като коледна картичка с благопожелания за здраве и берекет. Виждаме хаотични хрумвания по отношение на отделни сектори, които по някаква причина биват наричани мерки, но липсват цялостна стратегия и ясен план за управление. На този етап изглежда, че правителството ще работи чрез парцелиране на управленските територии на принципа „всяка партия да си гледа собственото министерство”. Липсата на управленска и идеологическа хомогенност е в състояние да парализира работата на кабинета дори и при наличие на управленска инициатива.

Партиите от управляващото мнозинство не просто не се разбират, но май и много, много не си говорят (РБ и ГЕРБ по отношение на пенсионната реформа). Техните взаимоотношения на този етап приличат повече на пазарлък за пазене на властовото уравнение, отколкото на управленска коалиция.

Една от отличителните характеристики и на това правителство са спорните назначения. Това говори за сериозен кадрови проблем. Нека си го кажем честно – по-голямата част от „кадърните” хора не искат да се занимават с политика заради спецификата на българските политически партии. Така управлението се превръща в терен за знайни и незнайни „калинки”, които под реформи разбират смяна на мебелите и дограмата в министерската сграда след обществена поръчка към фирма на шурея.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4494549