Проучването е проведено в периода 5 -13 април 2014 година.
Реализирана е национална представителна извадка на пълнолетното население (18+) Извадката е двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю „лице в лице”, проведено с 1013 респонденти.

Данните от априлския сондаж на АССИ „Прогноза“ показват, че тенденцията за песимистична оценка относно посоката на развитие на България се запазва. Едва 14.4% смятат, че страната се развива в правилната посока.
Най-голямата разлика в отношението песимисти- оптимисти е при висшистите( 68.1% към 11.4%), а най-малка разликата при хората с основно образование (57.6% към 18.1%). Разликата в разпределението между мъже и жени са несъществени.

Най-честият отговор относно оценката на качеството на живот е „нито добро, нито лошо“- 39.8%, следван от „по-скоро лошо“- 28.1%.
Само 1% от хората с висше образование оценяват качеството си на живот като много добро, 2.1% от хората с основно образование дават същата оценка. Най-видима е зависимостта между образование и оценка на качеството на живот при тези, които са отговорили „по-скоро добре“- 33.5% от висшистите към 10.3% от хората с основно образование.
Оценката за качеството на живот са относително идентични по отношение на местожителство.

60.5% от хората с висше образование посочват, че живеят с известни лишение. 52.3% от хората със средно образование също попадат в тази категория.
51.4% от живеещите в София са хора, които живеят с известни лишения. 56.9% от живеещите в областните градове споделят това усещане. Този процент сред хората, които живеят в села е 48%.

45.6% от хората оценяват, че финансовото им положение в последните 5 години се е влошило. Едва за 3.9% се е подобрило. Доминираща оценка за влошеното състояние не зависи от местоживеенето- около средната стойност.
От друга страна финансовите перспективи пред българите също не изглеждат положителни: 45.8% от хората смятат, че финансовото им положение ще се влоши в следващата една година,а 15.6% са оптимистите в това отношение. Най-силно изразен песимисъм е сред населението в областните градове.

Данните показват, че европейските избори влизат в дневния ред на българина. Едва ¼ от българите продължават да смятат, че изборите не са важни. Разпределението по отношение на образованието е относително равномерно като единствената по-забележима разлика е между висшисти и основно при отговор на въпроса „по-скоро да“- 36.2% / 25.5%.
За 40.2% от хората в селата изборите са важни, за София този този процент е 27.4%. 80.6% от хората, които оценяват предстоящите избори като важни посочват, че ще гласуват на 25 май. 34.2% от тези, които смятат, че изборите не са важни няма да отидат да гласуват. 38.1% от хората, за които евроизборите са важни следят постоянно какво се случва в политиката на България.

Малко по-голям е делът за тези, които поставят мажоритарния пред партийния мотив при определяне на своите предпочитания за кого да гласуват. В същото време спрямо твърдото намерение да гласуват делът на тези, за които партията е водеща е по-голям от делът на тези, за които водеща личността- 63.1% към 53.8%.
Мажоритарните нагласи се увеличават пропорционално с увеличаване на образователния ценз.

Колкото е по-високо е образованието, толкова е по-голяма готовността да използват преференции.
Според местожителството хората в София в по-голям дял не биха се възползвали от тази опция, която промените в изборния кодекс дава на избирателите. Интересен е балансът на отговорите да или не в София и селата.
В София тези, които няма да използват преференция доминират(28.7%- да 39.2%- не), а в селата е обратно (36.5%- да, 31.7%- не).
45% от хората, които следят постоянно какво се случва в политиката посочват, че ще ползват преференциите, този процентът сред тези, които не се интересуват от политика е 16.3%.

Данните показват, че за по-голямата част от българите евроизборите се възприемат като тест за кабинета „Орешарски“- 58.2%.
Тезата за евроизборите като тест за кабинета на Пламен Орешарски е най-споделяна сред висшистите- 63.6%. При хората със основно и средно образование съотношението е (57% към 42%)
На този етап не изглежда, че тезата „изборите са тест за правителството“ влияе върху готовността за гласуване. И при тези, за които са тест, и за тези, за които не са, процентите на категорично решилите да гласуват са сходни- 48.9% към 49.4%

Най-голям дял от хората смятат, че трябва да има предсрочни парламентарни избори- 44.5%.
50% от хората с висше образование смятат, че трябва да има предсрочни парламентарни избори.
50.5% от хората, които постоянно следят какво се случва в политиката в България смятат, че не трябва да има предсрочен вот, 40.9% от тези хора са на противоположното мнение. 37% от тези, които не се интересуват от политиката в България смятат, че предсрочни избори са необходими. Твърдата мотивация за гласуване е по-висока при хората, които не смятат, че трябва да има предсрочни парламентарни избори.

54.6% от хората не биха променили изборът, който са направили на предходните парламентарни избори. Ако имаха възможност от тази опция биха се възползвали 14.3% . 76.2% от тези, които категорично ще гласуват на изборите през месец май посочват, че не биха променили избора си. 13.5% от категорично решилите да гласуват на предстоящите избори биха се възползвали от тази възможност.

Най-голям дял от хората посочват като основна причина да гласуват, „защото вярват, че страната ще се развива по-добре, ако политическата партия, която подкрепят спечели изборите“- 45.5%. Делът на наказателния вот е най-голям в столицата- 22.6% в София, 11.7% – в селата при среден дял за страната- 16%.

За 49.6% от хората няма причина, която да ги спре да гласуват на изборите на 25 май. Висок е делът на хората, които вярват, че гласът им не би променил нищо и затова няма да гласуват- 15.6%. Това мнение е най-разпространено сред хората в областните градове ( 22.8%). В София и селата процентът е около 10%.

Темите за безработицата и икономически растеж са водещите теми, за които българина иска да чуе по време на еврокампаниите- 23% и 22.1%. Едва 5.8% от хората искат да чуят от кандидатите теми свързани с българската политика в ЕС.Скромните 2.6% са за тези които искат да чуят за ролята на ЕС на международната сцена.

Данните относно доверието към институциите показват две неща:

- Най-високо доверие към „най-близката“(общината) и „най-отдалечената“ (Европейския съюз) институция.

- Най-ниско доверие към тези, които пишат законите (Народно събрание) и тези, които ги изпълнява (Съдът)

50% от хората, които посочват, че категорично ще гласуват на изборите през месец май имат доверие на ЕП. 23.7% от заявилите, че твърдо ще гласуват няма категорично отношение към Европейския парламент.

Оценката по отношение на евентуалните влияния на ситуацията в Украйна върху България не е еднозначна. Най-голям дял- 48.9% смятат, че ситуацията в Украйна ще повлияе върху България.

17.6% от постоянно интересуващите се от политиката в България и 25.9% от често интересуващите се не знаят каква е позицията на България по отношение на Украйна.

Отношението към характера на случващото се в Украйна не е еднозначно.Най-голям е делът на тези, които определят ситуацията в Украйна като политическа криза-30.8%. 25.3% не могат да определят какво значат събитията в украйнската страна.

Изводи:

1. Кампанията за евроизборите се случва в контекста на социален и икономически песимизъм и ниска степен на доверие към националните политически институции.
2. По отношение на оценката за качеството на живот не се потвърждава хипотезата за разслоение по оста център-периферия. Социалната депресия е еднакво осезаема и в столицата, и в областните градове.
3. До голяма степен българското общество осъзнава важността на предстоящия вот, което обаче няма пряка връзка с декларираната активност за гласуване на този етап. Това прави кампанията важна.
4. Мнозинството в българското общество продължава да възприема Европейския съюз като инструмент за решаване на национални проблеми (най-вече по отношение на стандарта на живот), а не като единна политическа цялост.
5. Най-високо доверие към „най-близката“(общината) и „най-отдалечената“ (Европейския съюз) институци. Най-ниско доверие към тези, които пишат законите (Народно събрание) и към тези, които изпълняват законите (Съдът).
6. Нагласите към предсрочни парламентарни избори доминират, но и обратната гледна точка също е достатъчно популярна- 44.5% към 35.8%. В същото време готовността за гласуване на евроизборите е видимо по-висока сред привържениците на кабинета.
7. Малко по-голям е делът за тези, които поставят мажоритарния пред партийния мотив при определяне на своите предпочитания за кого да гласуват.В същото време спрямо твърдото намерение да гласуват делът на тези, за които партията е водеща е по-голям от делът на тези, за които водеща личността- 63.1% към 53.8%. Мажоритарните нагласи се увеличават пропорционално с увеличаване на образователния ценз.
8. Идеята за преференции става по-популярна, но сякаш смисълът не е достатъчно осъзнат -34.5% не могат да преценят дали да използват преференции. В София тези, които няма да използват преференция доминират(28.7%- да 39.2%- не), а в селата е обратно (36.5%- да, 31.7%- не).
9. Отношението към процесите в Украйна не е еднозначно. На лице е склонност към търсене на балансирана гледна точка. 30.7% не знаят каква е официалната позиция на България, 23.5% я смятат за неправилна, а 19.1% за правилна.