Има една крилата мисъл – на френския ляволиберален политик и премиер в края на Първата световна война Жорж Клемансо: “Млад човек, който не е социалист, няма сърце. Възрастен, който е социалист, няма разум”.

В наши дни международният социологически проект “Световно изследване на ценностите” установи, че десните са по-щастливи от левите. Обяснението е, че недоволството е породено от разбирането за справедливост. На левите им е по-трудно да бъдат щастливи, защото усещат, че разликата между бедните и богатите е прекалено голяма, а обществените блага са разпределени несправедливо. Хората с десни възгледи пък не гледат толкова мрачно на живота и смятат, че усърдието в работата, талантът и придобитите навици трябва да бъдат възнаграждавани. И човек с подобни качества трябва да е по-богат от другите.

Съвсем наскоро известният американски изследователски център “Пю” излезе с изследване, че поколението милениум в САЩ (хората между 18 и 33 г.) са повече привърженици на държавната намеса и обществените услуги, отколкото предишните поколения. Помолени да изберат между “по-малко държава и по-малко обществени услуги” и “повече държава и повече обществени услуги”, само 38% посочват първия вариант, а мнозинство от 53% – втория. Аналогично стоят нещата и по отношение на здравеопазването. 54% смятат, че държавата трябва да осигури достъп до здравеопазване на цялото население.

Традиционно демаркационната линия между ляво и дясно е в отношението към икономическата свобода. Ляво е, когато имаме малко икономическа свобода (голямо бюджетно преразпределение на БВП, високи данъци, много регулации, държавна намеса на пазарите, държавни субсидии). Дясно е, когато има много икономическа свобода и малко държавна намеса.

При индивидуалната свобода нещата са наобратно. Лявото е повече свобода (право на аборт, равни права на хомосексуалните с хетеросексуалните, по-либерално отношение към имигрантите, към религията и пр.), а дясното е свързано с ограничена от традиционалистки конвенции лична свобода.

Изследването на “Пю” показва, че новото поколение е значително по-толерантно от предходните по ред социални въпроси като аборти, расово смесени бракове, атеизъм, еднополови бракове, узаконяване на нелегални имигранти, потребление на марихуана.

Олевява ли младото поколение? Ако поставим въпроса в български контекст, когато говорим за ляво и дясно, фокусът, разбира се, пада върху икономическата свобода. Това се дължи основно на факта, че почти сме ориентирани в икономическите възгледи на нашите партии, но не и за отношението им към личната свобода, за която българските политици избягват да се изказват.

Лявото и дясното в България никога не са отговаряли точно на буржоазното разбиране за ляво и дясно. Фактът, че у нас десни партии правят леви политики и обратно води до все по-трудното позициониране на хората в политическия спектър, особено на младите. Затова дали младите българи биха олевели подобно на американските младежи е въпрос с повишена трудност. Да не бъда лош пророк, но и в следващите години едва ли ще намерим отговор.

В масовото българско съзнание лявото продължава да се асоциира единствено с Българската социалистическа партия (въпреки появата на алернативни “официални” и “ъндърграунд” леви проекти). Младите хора обаче трудно припознават “традиционната” българската левица. Но не само социологическите изследвания, а и резултатите от изборите показват, че за БСП гласуват предимно по-възрастни хора, а ГЕРБ е успешен сред средните възрастови групи и най-младите.

Проблемът на БСП е, че е неубедителна в своята социалност и лявост вече четвърт век след промените. През 2010 г. тогавашният соцлидер Сергей Станишев даде заявка, че младите социалисти ще са острието на предизборната кампания за президентския вот през 2011 г. и така ще привлекат цяло поколение избиратели. На практика младите не бяха привлечени не само в тези, но и в следващите избори.
Друг фактор, задълбочаващ трудното ориентиране на младите, е това, че левите правят и десни политики, а десните – и леви. И в крайна сметка е трудно да се ориентираш по говоренето и действията на партии, които сами не влизат в традиционните рамки за ляво и дясно.

Засега поне българските младежи не са като американските – дори да олевяват, не гласуват за традиционните леви. На последните президентски избори в САЩ по-голям процент от хората между 18 и 33 г. определиха себе си като либерали и си гласуваха за левия кандидат – Обама. В България младите не избират БСП – или гласуват за дясна партия, или не гласуват. Явно битката между разума и сърцето е особено тежка по нашите ширини.

http://www.trud.bg/