От известно време най-разпространената мантра, описваща посоката на българския политически процес, е “преход към политическа стабилност”. Провеждат се консултации, предлагат се варианти, обсъждат се възможности, говори се. Какво обаче означават тези сакрални слова, какви процеси описват те, възможно ли е това да се случи, под каква форма и с какви ресурси.

Въпросите са доста повече от отговорите и тази ситуация засилва допълнително безвремието на българския политически процес. Това безвремие е продиктувано от едновременното влияние на няколко фактора.

1. Институционална криза

Основната роля на институциите е да създават и възпроизвеждат политически практики и да ги превръщат в поведенчески навици, така че регулирането на политическите отношения да се случва в контролирана, предвидима среда от формални механизми и процедури. На този етап Народното събрание прилича на всичко друго, но не и на работеща политическа институция. Вместо да осигури структуриране на политическите интереси, Народното събрание се е превърнало в терен за кулоарни закачки. За управляващите парламентът е място за решаване на коалиционни и вътрешнопартийни проблеми. За опозицията парламентаризмът е периферна ценност, която не кореспондира с политическата култура на нейните лидери. Дали евентуален нов състав на Народното събрание ще промени тази картина? В близка перспектива това едва ли ще се случи.

Основните политическите партии – друга ключова демократична институция, също не са това, което се предполага, че трябва да бъдат. Те почти без изключение са далеч от изискването за организации, които акумулират социални интереси и правят връзката между държавата и гражданското общество. Българските партии по-скоро функционират като структури, чрез които се максимизират частните икономически интереси на малка група лидери и тяхната клиентела.
Авторитетът на президента на републиката е достатъчно спорен, за да го превърне в институцията, посредством която да се полират ръбовете на политическия процес.

2. Криза на легитимност на политическия елит и разкъсано общество

Заради институционалната криза връзките между избирателите и техните представители изглеждат безвъзвратно скъсани, а доверието – невъзможно. Тежкият конфликт по вертикалата политици – граждани е съпътстван с хоризонтална политическа непоносимост. От една страна, имаме огромен брой българи, които превръщат икономическата си депривация (б.р. – лишаване на индивида от определено благо) в основателен аргумент за политическа апатия. От друга страна, протестите от миналото лято родиха своеобразен активистки елит, чието основно поведение се заключава в преживяване на собствената си изключителност.

3. Висока степен на конфликтност на политическия живот
Взаимната враждебност между политическите лидери и институции до краен предел затормозява диалога. Тежката политическа конфронтация превръща политическия процес в непрестанен низ от взаимно заклеймяване, обиди, закани и възпроизвежда такава неприязън, която прави невъзможна формулирането на каквато и да е обща публична цел.

4. Замърсена медийна среда
В голямата си част българските медии не отговарят на демократичните стандарти. От медиатори те са се превърнали в участници в политически процес. От тази си позиция те отразяват предимно най-гротескните форми на политическия спектакъл, като превръщат политическото сеирджийство в норма на поведение.

Всички тези системни дефекти правят разговора за стабилността проблематичен и до голяма степен условен. Без сериозни усилия за тяхното преодоляване е невъзможна каквато и да било нормализация на политическия живот. А това е дълъг и сложен процес.

Политиката е изкуство на възможното. В този смисъл можем да помислим за набор от възможни, постижими параметри, някаква относителна политическа стабилност в краткосрочен план.

1. Постигане на бързо споразумение за датата на предсрочните избори. Това е необходимо, за да се задвижат формалните процедури по подготовката на новите избори. За добро или лошо основните политически партии имат нужда от тези избори, за да позакрепят разклатената си легитимност. При липсата на силна организирана политическа алтернатива резултатите от изборите най-вероятно ще възпроизведат партийното статукво. Вероятно в различни съотношения и баланси, но със същите носители. Така че първата стъпка изглежда постижима.

2. Съставяне на консенсусен служебен кабинет, който да редуцира в известна степен политическата конфронтация. Президентът има шанса да влезе в ролята на обединител на нацията и ако го направи, само ще спечели. Рискът служебният кабинет да бъде подозиран в партийни политически пристрастия и икономически влияния е голям и следва да бъде избегнат.

3. Понижаване на нивата на политическа конфронтация по време на предизборната кампания, за да се създаде възможност за следизборен политически диалог. След електоралния шамар на евроизборите изглежда логично и за ГЕРБ, и за БСП да положат повече усилия за вътрешнопартийна дейност и работа с потенциалните си избиратели. Видя се, че външната мотивация чрез заплахата с партийния враг дава все по-ограничени ефекти. Остава ни да се надяваме, че кампанията ще се фокусира предимно върху дебат за формулирането на общи публични каузи, а не върху реваншизъм. Знаците, които г-н Борисов напоследък дава, не са в тази посока, но той е познат с гъвкавостта на своите политически позиции.

4. Търсене на възможности за съставяне на голяма коалиция след изборите с участието на ГЕРБ и БСП. Един програмен кабинет с ясен мандат и приоритети и солидна парламентарна подкрепа би изиграл стабилизираща роля в краткосрочен план. Политическите реалности на този етап са такива, че подобна коалиция изглежда единственият вариант за постигане на относителна управленска стабилност.

Трябва да си даваме сметка, че ни чакат тежки политически времена и е наивно да имаме много високи очаквания за близкото ни политическо бъдеще. Решението на системните проблеми няма да се случи в един или два политически цикъла. Ние се намираме в онази ситуация, която Антонио Грамши сполучливо описва по следния начин – “старото умира, а новото не може да се роди”. Тежките болестни симптоми са налице. Лечението зависи от всички нас.

http://www.trud.bg/