"Прогноза"

Страница 2 от 2

Играта на политика руши институциите

След постигането на споразумение за дата на предсрочните парламентарни избори и ограничения хоризонт на настоящия парламент главната задача на българските политици остана просто да гарантират поне минимална политическа стабилност. Това беше и тяхната заявка, но решиха да тръгнат към нея не по пътя на институционалната логика, а чрез неформални договорки и медийни заклинания. По този начин се блокира възможността да се реализира единственото смислено нещо, което това НС можеше да направи – да успокои ситуацията чрез поредица от консенсусни решения.

Вместо това основната политическа институция се превърна в своеобразна капалъ чарши, на която опозиция и управляващи си поставят ултиматуми, сърдят се, пазарят се, бият лафа. Когато се усетят, че суверенът става малко нервен, представители на политическия елит отиват при президента, консултират се, демонстрират отговорност, стискат си ръцете – “договорились”, и след това цикълът се повтаря. Още…

Възможен ли е преходът към политическа стабилност

От известно време най-разпространената мантра, описваща посоката на българския политически процес, е “преход към политическа стабилност”. Провеждат се консултации, предлагат се варианти, обсъждат се възможности, говори се. Какво обаче означават тези сакрални слова, какви процеси описват те, възможно ли е това да се случи, под каква форма и с какви ресурси.

Въпросите са доста повече от отговорите и тази ситуация засилва допълнително безвремието на българския политически процес. Това безвремие е продиктувано от едновременното влияние на няколко фактора. Още…

Страхил Делийски, “Прогноза”: На “Позитано” търсят изкупителни жертви

Страхил Делийски, “Прогноза”

На пленума във вторник БСП не успя да вземе ясно решение. Засега виждаме само заявки, намерения, своеобразни заплахи, предположения и т.н. Социалистическата партия произвежда всичко друго, но не и решения. Две могат да бъдат причините за това объркано поведение. Или това е тест, опит да се изпита общественото мнение и вътрешните настроения в партията с различни сигнали и да се оцени реакцията към всеки сигнал. Или е проява на политическа немощ, която не им позволява да вземат последното решение.

Очевидно се образува някакъв политически вакуум, както в БСП, така и в подкрепящата правителството коалиция. Виждаме поредица от несвързани солови действия на различни актьори и е много трудно отстрани да се схванат смисъла и последователността на тези акции. Още…

Обществено-политически нагласи – април 2014 г.

Проучването е проведено в периода 5 -13 април 2014 година.
Реализирана е национална представителна извадка на пълнолетното население (18+) Извадката е двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю „лице в лице”, проведено с 1013 респонденти.

111

Данните от априлския сондаж на АССИ „Прогноза“ показват, че тенденцията за песимистична оценка относно посоката на развитие на България се запазва. Едва 14.4% смятат, че страната се развива в правилната посока.
Най-голямата разлика в отношението песимисти- оптимисти е при висшистите( 68.1% към 11.4%), а най-малка разликата при хората с основно образование (57.6% към 18.1%). Разликата в разпределението между мъже и жени са несъществени. Още…

Социологът Евелина Славкова: Лошите политици се избират от негласуващите добри граждани

Тогава едно добре организирано и структурирано малцинство, което гласува, се налага над разпиляното мнозинство Затова е важно всеки един човек да разбере, че гласуването е не само право, но и отговорност. Трябва да знаем, че отиването да гласуваш означава, че няма да се позволи на организираното малцинство да определя нещата. И после да сме сърдити. За пореден път. Така смята социологът Евелина Славкова от агенция „Прогноза”.

Интервю на Красен Бучков

Евелина Славкова е завършила социология в Софийския университет, а в момента следва «Политически мениджмънт», също в Алма Матер. Тя е един от създателите на Агенция за социални и статистически измервания «Прогноза».
 
-  Г-це Славкова, как ще коментирате подготовката и готовността на политическите партии за евроизборите. Ще има ли логика във вота на избирателите ?
 
- На първо четене това, което наблюдаваме на чисто партийно ниво, е стартиране на обиколките по  населените места от представители на политическите формации, стискане на ръце с гласоподавателите, плюене на опонентите, даване на обещания което е в реда на нещата в българския политически контекст. Ясно е ,че сме в предизборна обстановка. Още…

Защо половината българи не знаят името на нито един евродепутат

По-малко от три месеца преди изборите за европейски парламент интересът на българите към тях е очаквано нисък. С други думи – Европа не ни е тема. Намаляващата избирателна активност обаче е характерна тенденция за ЕС като цяло. На последните избори през 2009 г. показателите за България са около средните за Европа (43%).

Първият фактор е свързан с наличието на т.нар. демократичен дефицит в ЕС. Все повече се засилва усещането в европейските граждани, че собственото им влияние върху процесите на вземане на решения в рамките на институциите на ЕС е нищожно. Ние гласуваме за евродепутати, които участват във формирането на останалите органи, но все още функциите на Европейския парламент са силно ограничени по отношение на крайните политически решения. Като добавим и нарастващия брой лобисти в евроинституциите, европейските граждани с основание се питат от кого зависят решенията и политиките на ЕС – от нас, от нашите правителства, от европейските политически институции или от бизнес лобистите? Усещането за незначимост на гражданския глас предизвиква отказ от гласуване. Още…

Обществени нагласи Февруари 2014

Агенция за социални и статистически измервания

“ПРОГНОЗА”

Паспорт на изследването

Реализирана е национална представителна извадка на пълнолетното население (18+).Извадката е двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю „лице в лице”, проведено с 1010 респонденти.

Обществени нагласи

Данните от проведеното национално представително изследване на екипа на Агенция за социални и статитистически измервания „Прогноза“ спрямо отношението към развитието на България в следващите няколко години, показват по-висок дял на песимистите (45.1%) спрямо делът на оптимистите (40.6%).

Най-голям дял сред оптимистите са на хора, които попадат във възрастовата категория- 18-30 години- 23.9% и живеещи в областни градове- 37.7%

Най-голям дял сред песимистите е на хората на възраст от 61-80 години -32.2% . Най-нисък сред песимистите е делът на живеещите в София – 15.5%

graph-2На фона на по-песимистичнoнастроения спрямо развитието на България в следващите години, то спрямо личното развитие българите са по-оптимистично настроени: 47.9% са оптимистите, 36.4% са песимисти.

Най-голям дял сред оптимистите е на хората попадащи във възрастовата категория от 18-30 години- 26.3%.Сред оптимистите най-малък дял е на хората на възраст от 51 до 60 години.- 15.3% . Най-голям дял сред песимистите е на хората на възраст от 61-84 години- 39.3%.

38.9% от хората, които живеят в областни градове са оптимистично настроени за личното си развитие, което е най-големият дял сред оптимистите според населеното място.

50% от хората, които живеят в София са оптимистично настроение към личното си развитие в следващите няколко години. Още…

Анастас Стефанов: Няма кой да спаси имунитета на Волен

Първо, трябва да започнем с факта, че скандалът с Волен Сидеров се развихри с подозрението, че той няма да придобие такава широка обществена чуваемост, което се опроверга. БСП и ДПС значително подценха скандала и извършеното от лидера на “Атака”. Струва ми се обаче, че те ще трябва да гласуват за свалянето на имунитета на Волен, когато се осигурят надлежните доказателства от прокуратурата. Защото, ако изпаднат в някаква глуха защита, тя няма да бъде изтълкувана много добре четири месеца преди евровота. Все пак Сергей Станишев е председател на Партията на европейските социалисти и неговите действия носят послание извън границите на България.
Парламентът вече действа в една количествено различна среда, тъй като двама депутати на ГЕРБ се отцепиха. Затова т. нар. “златен пръст”, който толкова много навлезе в обръщение, може да бъде заменян от време на време. Дори да бъде гласувано свалянето на имунитета на Сидеров, това не означава, че той би се лишил толкова лесно от своята тежка и силна политическа роля да влияе върху парламентаризма в България. Така че няма да се стигне до остра конфронтация между управляващото мнозинство в лицето на БСП и ДПС, от една страна, и на “Атака” – от друга. Смятах обаче г-н Сидеров за малко по-прагматичен и рационален политик. Лидерът на “Атака” започва да губи интуитивност за политическата среда и обществото ни като цяло. Той направи поредица от скандали, които можем да определим образно като политическа безстопанственост по отношение на неговите активи. Затова поведението на Сидеров трябва да се рационализира и неговата радикалност би следвало да се изразява в риторика, а не в реални действия, носещи му по-скоро негативи – нищо, че сега фокусът е отново върху него. Не смятам, че той ще спечели от този скандал, но няма и да загуби толкова, колкото всички очакваме. Защото електоратът на Сидеров е извън пределите на рационалното. Хората, които не подкрепят лидера на “Атака”, оценяват действията му негативно, но ситуацията не стои така с твърдото ядро на неговата партия.
Записа Михаела БЛАГОЕВА