След постигането на споразумение за дата на предсрочните парламентарни избори и ограничения хоризонт на настоящия парламент главната задача на българските политици остана просто да гарантират поне минимална политическа стабилност. Това беше и тяхната заявка, но решиха да тръгнат към нея не по пътя на институционалната логика, а чрез неформални договорки и медийни заклинания. По този начин се блокира възможността да се реализира единственото смислено нещо, което това НС можеше да направи – да успокои ситуацията чрез поредица от консенсусни решения.
Вместо това основната политическа институция се превърна в своеобразна капалъ чарши, на която опозиция и управляващи си поставят ултиматуми, сърдят се, пазарят се, бият лафа. Когато се усетят, че суверенът става малко нервен, представители на политическия елит отиват при президента, консултират се, демонстрират отговорност, стискат си ръцете – “договорились”, и след това цикълът се повтаря. Още…