Липсата на управленска хомогенност породи разминаването межд ГЕРБ и РБ за пенсиите

Скандалите около неслучващата се пенсионна реформа ни препращат към политологичната книжнина. Там понятието реформа се дефинира като последователност от управленски действия, чрез които се влияе върху ефективността и подобряването на дейността на дадена институция или система.

В българския политически процес под реформа се разбира магическо заклинание, чието непрестанно повторение по медиите следва да провокира метафизичните енергии (ретроградния Меркурий напр.) или да хипнотизира емоционално нестабилната публика.

Първата дефиниция е характерна за модерните общества, в които политиката е рационална дейност. Второто разбиране е характерно за предмодерните общества, в които почти няма разлика между политиката и шаманизма. Още…

Дискурсът на отчуждението и безсмислието на политиката, за съжаление, доминират в разговорите за политика в нашето общество. „Демокрацията не е само да имаме формални институции – много партии, парламент и т.н. Истинската демокрация до голямастепен зависи от рамките, чрез които гражданите интерпретират политическия свят. Зависи от смисъла, който те влагат в политическите действия, които се разкриват пред очите им. Този смисъл, споделен от обществото, ни убягва”, каза в интервю за Радио България политологът Страхил Делийски – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Още…

БСП рискува повече, ако се хване на ново коалиционно хоро

Страхил Делийски, политолог

След като Бойко Борисов обяви петте формации, с които ГЕРБ ще преговаря на втори тур, най-много коментари предизвика включването сред желаните партньори и на БСП. В самата столетница веднага тръгнаха дебати редно ли е левицата да сяда отново на една маса с ГЕРБ в името на бъдещия кабинет. Нищо не пречи обаче на БСП да влезе в преговори с ГЕРБ. Това все пак са консултации и не са официални преговори, няма връчен мандат, така че няма причина левицата да не се включи във втория кръг консултации. Друг е въпросът обаче оттам нататък вече на официалните преговори каква ще бъде позицията на БСП. Още…

Един от видимите изводи след вота на 5 октомври е, че изборните резултати не се оказаха по вкуса на политиците. Голяма част от гласоподавателите не отидоха до урните, а онези, които все още таят някакви надежди в българската политическа система, заедно с материално стимулираните излъчиха следното съобщение: доверието към големите играчи се изчерпва – търсим представителство чрез по-малки партии.

Българските избиратели поставиха сложна задача пред политическия елит. Отказаха да дадат властта в ръцете на един в името на политическата стабилност и по този начин да свършат работата на политиците по съставяне на правителство. Очаквано реакциите от страна на политиците не закъсняха. Още…

Цветен като вероятност парламент. Колебливи избиратели. Преситена от политическо парцелиране  предизборна  територия. Електорален песимизъм, аргументиран от цифровия разнобой на избирателните списъци и имагинерността на политическите представивтелства в листите. Факт е, че последните избори от десетилетия насам като тест за зрелостта на суверена не дават надеждни резултати за постигане на убеждението, че властта като негово представителство на същия този суверен е инструмент  за  осъществяване на  разумни политики.

Така изглежда само ден преди старта на  голямото състезание в държавата предизборната писта, на която от утре ще се изявяват  официално претендентите за победа – надяваме се  със повече спортсментски дух, за да спечелят  по-подготвените. Още…

Публичният свят у нас не е светът на младите – за политика и обществени дела говорят предимно хора над 40 г. Включително и от името на младежите. Дойдат ли избори обаче, всички партии се кълнат в младото поколение, а накрая се оказва, че пак са го изпуснали като избирател. Дали и на 5 октомври ще е така? Какви са причините младите да не гласуват? Още…

Има една крилата мисъл – на френския ляволиберален политик и премиер в края на Първата световна война Жорж Клемансо: “Млад човек, който не е социалист, няма сърце. Възрастен, който е социалист, няма разум”.

В наши дни международният социологически проект “Световно изследване на ценностите” установи, че десните са по-щастливи от левите. Обяснението е, че недоволството е породено от разбирането за справедливост. На левите им е по-трудно да бъдат щастливи, защото усещат, че разликата между бедните и богатите е прекалено голяма, а обществените блага са разпределени несправедливо. Хората с десни възгледи пък не гледат толкова мрачно на живота и смятат, че усърдието в работата, талантът и придобитите навици трябва да бъдат възнаграждавани. И човек с подобни качества трябва да е по-богат от другите. Още…

Да се говори за национализъм е достойно. Да си патриот е повече от достойно. Да обичаш Родината е най-достойно.
В България националисти и патриоти дал Господ. Политически представители, които се асоциират с националистически възгледи – също дал Господ. Като се огледаме, виждаме, че националистическите партии край нямат и като всичко българско и родно кой от кой е по-голям патриот. Всеки е по-автентичен, всеки обвинява другия и шумно твърди, че той е единственият носител на истинския и неподправен български национализъм. Още…

Остават по-малко от два месеца до предсрочните парламентарни избори, а сякаш политическа кампания липсва. Само месец преди старта на официалната предизборна надпревара, в която ще ни залеят плакати, клипове и митинги, българският политически елит не прави никакви усилия за сериозен разговор с избирателите.

Високите идеали на класическите теории за демокрацията отдавна функционират само като интелектуални преживявания, а не като постижими цели. Общата воля и властта на суверена са непостижими очаквания, от които дори да се откажем, няма да изгубим нищо повече от морална поза. Да, демокрацията е преди всичко метод за избиране на управляващ елит и каквито и мотиви да влагаме в собственото си политическо участие в крайна сметка финалният продукт от него е точно това. И това прави изборите особено важни. И кампанията също. Кампанията е своеобразен разговор, в който политиците ни питат какво искаме, ние им отговаряме и след това те ни предлагат начините за неговото постигане. След което ние гласуваме за най-примамливото, интересното, реалистичното и т.н. предложение и избираме неговите носители. Още…

Проблемите в Реформаторския блок (РБ) бяха видими не от вчера, и се развиваха по следната линия на напрежение: какво ще бъде РБ – ценностен принципен десен политически проект или инструмент за консумация на власт.
Явно е, че в един момент надделяха онези сили в коалицията, които гледаха на нея като на оръдие за власт. Затова Радан Кънев трябва да бъде поздравен за коректната позиция, че блокът е на път да се превърне в придатък на ГЕРБ. Разнородността на партиите в десния съюз като че ли не позволи да излязат с ясна физиономия и политическа визия какво представляват. Възникват проблеми, които трябва да се обсъдят с избирателите – за отношенията с ГЕРБ, за участието или неучастието във властта на всяка цена, за необходимите реформи. Още…