Страхил Делийски, “Прогноза”

На пленума във вторник БСП не успя да вземе ясно решение. Засега виждаме само заявки, намерения, своеобразни заплахи, предположения и т.н. Социалистическата партия произвежда всичко друго, но не и решения. Две могат да бъдат причините за това объркано поведение. Или това е тест, опит да се изпита общественото мнение и вътрешните настроения в партията с различни сигнали и да се оцени реакцията към всеки сигнал. Или е проява на политическа немощ, която не им позволява да вземат последното решение.

Очевидно се образува някакъв политически вакуум, както в БСП, така и в подкрепящата правителството коалиция. Виждаме поредица от несвързани солови действия на различни актьори и е много трудно отстрани да се схванат смисъла и последователността на тези акции.

Развръзката зависи от няколко неща. Първото е личното решение на Станишев за собственото му политическо бъдеще. Ако личният му проект е свързан с европейските политически структури, той ще действа така, че да минимизира загубите и да отиде в Брюксел с достойнство. Какъвто и път да избере лидерът на БСП, трудно обяснимо е защо той превръща партията си в заложник.

От друга страна, в самата БСП по стар обичай се търси единствения виновник и по този начин цялата вина се фокусира върху Станишев. В същото време в редиците на партията не се забелязва не само персонална алтернатива на соцлидера, но и заявка за различна политическа линия на БСП. Няма яснота нито кой ще наследи Станишев, нито какво ще се случи след неговата оставка.

Оставката на кабинета “Орешарски” е неизбежна, но изненадва липсата на синхрон. Политическите играчи, от които зависеше управлението, вече гледат в различни посоки и всеки играе за себе си. Партиите се опитват да изиграят ритуала с оставката на правителството пред публиката по начин, който да им донесе предимство. Една е интерпретацията: “БСП пак си свали кабинета и пак показа, че не може да управлява”. Съвсем различно звучи сюжетът: “Ние искахме да направим много добри неща, но бяхме притиснати и всички се обединиха срещу нас, включително ДПС и ГЕРБ”. За партиите не е важно толкова какво ще се случи, а как ще изглежда случилото се и съответно как ще бъде представено в медиите.
Тактическото надиграване допълнително затормозява процеса на намиране на решение. Остава надеждата, че кризата ще бъде разрешена на консултациите при президента. Преди година, в началото на протестите Росен Плевнелиев взе страна, но този път е длъжен да осигури пространство за диалог и разбирателство.

 standartnews.com