Агенция за социални и статистически измервания

“ПРОГНОЗА”

Паспорт на изследването

Реализирана е национална представителна извадка на пълнолетното население (18+).Извадката е двустепенна гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Информацията е получена чрез стандартизирано интервю „лице в лице”, проведено с 1010 респонденти.

Обществени нагласи

Данните от проведеното национално представително изследване на екипа на Агенция за социални и статитистически измервания „Прогноза“ спрямо отношението към развитието на България в следващите няколко години, показват по-висок дял на песимистите (45.1%) спрямо делът на оптимистите (40.6%).

Най-голям дял сред оптимистите са на хора, които попадат във възрастовата категория- 18-30 години- 23.9% и живеещи в областни градове- 37.7%

Най-голям дял сред песимистите е на хората на възраст от 61-80 години -32.2% . Най-нисък сред песимистите е делът на живеещите в София – 15.5%

На фона на по-песимистичнoнастроения спрямо развитието на България в следващите години, то спрямо личното развитие българите са по-оптимистично настроени: 47.9% са оптимистите, 36.4% са песимисти.

Най-голям дял сред оптимистите е на хората попадащи във възрастовата категория от 18-30 години- 26.3%.Сред оптимистите най-малък дял е на хората на възраст от 51 до 60 години.- 15.3% . Най-голям дял сред песимистите е на хората на възраст от 61-84 години- 39.3%.

38.9% от хората, които живеят в областни градове са оптимистично настроени за личното си развитие, което е най-големият дял сред оптимистите според населеното място.

50% от хората, които живеят в София са оптимистично настроение към личното си развитие в следващите няколко години.

22.4% песимистите спрямо развитието на България в следващите няколко години, са оптимисти за личното си развитие. 9.5% от оптимистите са песимистично настроение за себе си.

40.5% е делът на хората, които оценяват като нито добър, нито лош своетоблагополучие и лична удовлетвореност.

25.3% от друга страна е делът на тези, които окачествяват живота си като по-скоро лош, а 9.5% го определят като много лош.

Едва 0.9% е делът на хората, които определят качеството си на живот като много добър. Най-голям дял в този процент е делът на хората на възраст от 18-30 години- 44.4%.

2.1% е делът на живеещите в София, които определят живота си като много лош. Най-висок е делът на столичани, които посочват опция- нито добър, нито лош- 39.4%

Сред най-голямата група, които са оценили качеството си на живот като нито добър, нито лош , делът на оптимистите и песимистите спрямо развитието на България е сравнително равен (44.4% и 41.2%). По отношение на личното си развитие делът на оптимистите се увеличава спрямо този на песимистите( 50.9% към 32.8%)

Различни фактори влияят върху благополучието на човек. Според 85,3% доходитеса най-важното нещо, което влияе на начина им на живот. На втора позиция се нарежда семейството62,8%.

Трета позиция е за жилището, което оказва влияние на начина на живот на 27,1% от хората.

Най-голям е делът на хората с основно образование, които посочват, че то внияе на качеството им на живот -44.4%.

Делът на хората, на които образованието, любовта и проблемите с околната среда влияят върху качеството на живот е най-голям при тези, които живеят най-добре.

Образованието е най-ниско ранжирано сред хората, които определят положението си като много лошо. За сметка на това сред тази група е най-високият дял на тези, които са определили развлечението като важен фактор.

Давайки оценка на позицията си в обществото, 32,5% е делът на хората, които оценяват позицията си нито ниско, нито високо- 3.

9.7% посочват, че заемат най-ниско ниво в обществото, а едва 1,4% най-високо.

Хората на възраст от 61-84 и 30-41 години са с най-голям дял посочили опцията най-ниско – 32% и 20.6%.

Най-големият дял сред хората, които са оценили собствената си позиция в обществото като най-високо е на попадащите във възрастовата категория от 18 до 30 години– 28.6%.

69.6% е делът на хората, които посочват, че често не разполагат с достатъчно пари, за да свържат двата края.

Едва 16,4% от хората, които живеят в София не срещат трудност при плащането на сметките си.

67% от живеещите в областни градове посочват, че често не разполагат с достатъчно пари.

68.4% е делът пък на тези, които живеят в по-малки градове и също са посочили тази опция.

64.3% от хората с висше образование посочват, че често не разполагат с достатъчно пари, за да свържат двата края.А процентът сред хората с основно е 72.6%.

Обществени нагласи: Европейски съюз

В контекста на предстоящите избори за Европейски парламент, най-голям е делът на хората, които заявяват категорично, че не се чувстват граждани на ЕС- 29.1%.

9% от живеещите в София посочват, че категорично се чувстват европейски граждани, а 27.1% категорично не се чувстват.За живеещите в село цифрите са съответно 14.7% и 33.1%

Сред висшистите най-голям е делът на тези, които посочват не съвсем- 29.6% .

При хората с основно образование 22.7% посочват опциите да,определено и да, до известна степен спрямо това дали се чувстват европейски граждани. А процентът сред висшистите е 43.9% .

Сред хората на възраст от 18-30 г. 46.8% посочват, че опциите да, определено и да до известна степен. Процентът сред най-възрастните е 29%.

Доколко се възприемаме като част от европейската общност е и отношението към емиграцията в страна член на съюза. Данните от изследването показват, че за 50.9% от хората преместването в друга страна на Европейския съюз е емиграция. 28% са на противоположното мнение.

Съотношението се запазва в различните възрастови и образователни групи.

27.9% е делът на хората замислящи се да емигрират.

Най-голям е делът на хората мислещи за емиграция сред хората на възраст от 18-30 години- 38.4% спрямо всички.

Изводи:

• Песимизмът в обществото ни надделява относно развитието на страната. Но когато стане въпрос за личното развитие хората са по-оптимистично настроени. Данните показват, че въпреки преобладаващи песимизъм, сред хората, които оценяват качеството си на живот отрицателно, има относително голям процент оптимисти по отношение на личното си развитие. Надеждата не е голяма, но все още съществува.

• София си остава острова на оптимизма в България.

• Много силна доминация на доходите като фактор, които влияе върху качеството на живот сред различните социални групи. Така наречените постматериални ценности като околна среда, любов, имат значение най-вече сред хората, които оценяват положително качеството си на живот. Ако за хората, които оценяват по-високо качеството си на живот, образованието е значително по-високо оценено от забавлението, то за хората, които посочват, че живеят много лошо, забавлението и образованието са почти еднакво важни.

• Най-ниска е самооценката по отношение на социалния статус на най-възрастните и най-висока сред най-младите.

• Данните показват, че образованието определено влияе върху способноста на българина да си плаща сметките, но въпреки това 64.3% от хората с висше образование посочват, че често не разполагат с достатъчно пари, за да свържат двата края.

• По-голямата част от българите не се чувстват граждани на ЕС и затова неслучайно, че възприемат преместването и намирането на работа в държава член на ЕС като емиграция.

• 1/3 са се замисляли за емиграция.