Да се говори за национализъм е достойно. Да си патриот е повече от достойно. Да обичаш Родината е най-достойно.
В България националисти и патриоти дал Господ. Политически представители, които се асоциират с националистически възгледи – също дал Господ. Като се огледаме, виждаме, че националистическите партии край нямат и като всичко българско и родно кой от кой е по-голям патриот. Всеки е по-автентичен, всеки обвинява другия и шумно твърди, че той е единственият носител на истинския и неподправен български национализъм.

Днес в ХХI век българският национализъм изглежда смешен, жалък и за съжаление всичките политически проекти, свързвани с него, ни го презентират по следният начин: Национализъм (патриотизъм) е равно на национализация. А национализмът (патриотизмът) е преди всичко състояние на духа, възпитание в ценности и морал, базиран на традиции и съобразен с новите предизвикателства на нашето съвремие.
Днешните политически представители на национализма в България са всичко друго но не и националисти или патриоти, както те обичат да се наричат. Защото по български те разбират патриотизма по начина, по който ни го казва поетът: “Патриот е – душа дава… но не свойта душа, братя, а душата на народа!”.
Етикетите, с които националистически формации се кичат, претендирайки, че са носители на националната идея, са меко казани абсурдни и раждат абсурдни послания. Българските политици, претендиращи за националистически лидери, не успяха да измислят друга заплаха освен тази, че “турците и циганите” ще ни превземат и България ще се превърне в част от Турция, или че ще се циганизира – първосигнално и наситено с омраза послание!

Краткият преглед на представящите се за националистически български партии показва и “еволюцията” им от момента на тяхното появяване на политическия небосклон до техния неминуем залез, рано или късно.
ВМРО-БНД е с претенцията да е най-старата, първата, автентичната партия, носител на националната идея за възход на българите. От началото на прехода до сега партията премина през това да обяснява, че България това е Мизия, Тракия и Македония и е хубаво и патриотично всички части на българското землище да се слеят в едно. Затрогващо, но невъзможно. После се зае с решаването на циганския и демографския проблем, а междувременно беше и борец против сектите, били те християнски или мюсюлмански. С течение на времето се стигна до това да се бори против монополите и да одържавява частната собственост. Но несъмнено ще остане в историята с богатата си коалиционна култура. На всеки избор – с нов коалиционен партньор. Съвсем спокойно можем да кажем, че ВМРО са повече коалиционалисти, отколкото националисти. Но може би всичко това е заради българите, които заслужават повече и повече. В името на това “повече” сега ВМРО сменя “България без цензура” и отива при НФСБ. А може би и защото лидерът на “България без цензура” Николай Бареков вече не е националист, а по-скоро интернационалист – стана европейски депутат, а не български министър-председател.

За “Атака” в последно време национализмът мина май на заден план и те се вълнуват повече от глобалното разпределение на света, отколкото да се грижат за това българската земя да не се продава на чужденци. Волен Сидеров все повече е възприел ролята си на руски националист на украинска територия, отколкото на български националист пред президентството и Баня баши в София или по летищата на България и по света. Борбата за светлото бъдеще на България чрез национализация на ЕРП и заплати от 1000 лв. явно минава през освобождението на Украйна от гадните фашистки окупатори, които не дават на свободните хора там да се присъединят към неговата втора родина Русия.
За третата националистическа формация НФСБ национализмът също минава през национализация. Там, разбира се, има и един различен нюанс. Освен проблемът с Турция и циганите, национализмът има повече социални функции и грижата за бедните и онеправданите минава през една особена категория национализъм-сиромахомилство. Създаването на бъдещия Патриотичен блок между ВМРО и НФСБ навярно ще ни доведе до нова “еволюция” на българския национализъм. Каква ще бъде тя все още никой не знае.
Национализмът е в употреба, с много загриженост и обич за българите и техния просперитет. И с основна политическа цел – да не допуснем турците да ни управляват и циганите да ни превземат. Сладки приказки, толкова сладки, та чак байгън…
Патриоти – душа дават. Но на кого и за какво?

http://www.trud.bg/