Един от видимите изводи след вота на 5 октомври е, че изборните резултати не се оказаха по вкуса на политиците. Голяма част от гласоподавателите не отидоха до урните, а онези, които все още таят някакви надежди в българската политическа система, заедно с материално стимулираните излъчиха следното съобщение: доверието към големите играчи се изчерпва – търсим представителство чрез по-малки партии.

Българските избиратели поставиха сложна задача пред политическия елит. Отказаха да дадат властта в ръцете на един в името на политическата стабилност и по този начин да свършат работата на политиците по съставяне на правителство. Очаквано реакциите от страна на политиците не закъсняха.

Служебният премиер проф. Близнашки предложи засилване на мажоритарността на избирателната система чрез въвеждане на мажоритарни кандидати и връщане на системата Д’Онт за разпределение на мандатите в НС. Мотивът зад подобни предложения е стабилността, тъй като се очаква тези мерки да намалят фрагментацията в парламента. Казано просто, трябва така да променим системата, че да получим резултати, които да позволят на най-голямата партия да управлява спокойно. Непослушният и своеволен избирател трябва да бъде контролиран и възпитан.

Безспорно е, че широкото използване на преференция на изминалите избори показва, че в обществото ни има нагласа за мажоритарен избор. Но това е мажоритарност, разбирана в смисъла на гласуване за личности. Мажоритарността в смисъла на избирателен механизъм означава друго – победителят взема всичко. Ако екстраполираме резултатите от последните избори върху хипотетична смесена мажоритарна система най-вероятно в 43-тото НС половината от депутатите щяха да са само от ГЕРБ и ДПС. Стабилността е налице, но представителността? Това, което ни предлага служебният премиер, е администрирана управленска стабилност в една демократично делегитимирана система. Голяма е вероятността подобни идеи и резултатите от тяхното приложение, поднесени под формата на услужливото „нали искахте мажоритарност – ето ви”, да ликвидират и малкото останал демократичен патос в обществото.

Промяната на избирателните процедури е сериозен въпрос, чието решение предполага не юруш към мокрите сънища на политическия ни елит, а трезва преценка за това, какво е необходимо на политическата ни система. Уличните протести от последните две години и масовият отказ от гласуване показват, че главният проблем е в нейната оспорена легитимност, в усещането, че системата не отразява и не регулира ефективно обществените интереси. Тази болест се лекува със стимулиране на представителността, а не с администрирана стабилност. Ако това не е така, дайте да въведем тоталитарно управление, защото е суперстабилно.

Разговорът за промяна на избирателната система следва да започне с разговор за промяна в манталитета и политическата култура на тези, които искат да управляват. Гласове се търгуват и при мажоритарна избирателна система. Политическата импотентност на елитите лесно може да бъде оправдана с недъзите на системата, но от това обществото няма да спечели нищо. Полза ще има само тогава, когато политическите партии престанат да съществуват като брокерски организации за реализиране на корпоративни амбиции и се превърнат в автентични носители и изразители на социални интереси.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4365693